Dimmu
Saurus
Вървя в града потънал във разруха,
а алчни хора с коварни мисли бъдеще строят.
Агро-метъл надул съм за разтуха.
От кръв и кал чорба си готвят, за да се угоят.
Таз чорбица всекиму се услажда.
За готвача тупа всяко едно сърце.
Знае как на всеки да угажда –
човек със много маски, но само едно лице.
Кочина издигна ни желязна,
да грухаме в блаженство там, зад високите стени.
Спасение ни обеща с усмивка мазна.
И спасение дойде от безкрайните злини.
Аз натъпках ви, чада,
(Аз натъпках ви с чорба)
а вие ме храните със страх!
С мен гнусни, лакоми стада
водя на спасение от грях!
Млък!
Над града се спусна нощта, донесе ни жал.
Изпълни хладния въздух с дъх на метал.
Затвор, затвор! (4)
„Затвор! Затвор!“ – нима дойде и този ден –
„Затвор! Затвор!“ – да чуе кралят разярен?
„Затвор! Затвор!“ – крещи народът заблуден.
„Затвор! Затвор!“ – в зандан тесен бил във плен.
В затвор за злоба душите ни блуждаят.
Без спомени и мисъл охранени витаят.
В затвор от кал заключени държи ги той.
Напред, да вървим, готови сме за бой! Ой!
Напред!
Напред, на бой, да бутнем гнусния зандан.
С тесли, с лопати, ще пролеем кръв във твоя храм.
Зъл си и страшен, но милост немой проси,
вече не ни дреме крал си ти ли, що си?
Съмнение надушвам, май.
Силиците ви ще стигнат ли до моя край?
Не се колебай,
съзаклятийцето жалко няма да изтрай.
Не! Свиньо, млъкни,
стой си във рая, тъпчи се и пукни!
Бой със теслата по коварния деспот
с камъни, мотики, буркани от компот.
Агро-метъл да дъни, хващайте ножа,
дружина, напред – да вземем неговата кожа!
В кърви удавен, след последния ти стон,
теб те очаква смърт и погром!
Погром! Погром!
I am walking among the ruins of the city,
Where greedy people with cunning minds are building our future.
I am playing agro-metal to escape from the solace.
They are cooking a soup out of blood and mud to fatten themselves.
This soup is delightfully delicious,
All hearts beat as one for the cook.
He knows how to please everyone,
He has many masks but only one face.
He has built us a pigsty out of iron
For us to snore blissfully behind the walls.
He promised us salvation with a most generous smile,
And salvation there was, from the endless injustice.
I engorged you my children
(I engorged you with soup)
And you feed me with your fear!
These filthy, gluttonous herds
I lead them to salvation from their sins.
Silence!
The night has fallen in the town, it has brought us sorrow.
And it filled the cool air with the smell of iron.
Prison! Prison! (4)
“Prison! Prison!”, has this day really come,
“Prison! Prison!”, for the raging king to hear such words?
“Prison! Prison!”, the deluded crowd is shouting.
“Prison! Prison!”, they are entrapped in a cramped jail, they say.
Our souls roam in a prison of malice,
With no memories, nor thoughts, but engorged they drift.
He keeps them locked in a prison made of mud.
Step ahead! Let us go! Get ready for a fight! Oi!
Onward!
Onward, let’s fight, let's demolish the disgusting jail.
With adzes and spades we shall spill blood in your temple.
You're evil and dreadful, but don't you plead for mercy,
We don't care any more if you are king or whatnot.
Do I smell hesitation?
Your puny powers are no match against me.
Do not hesitate,
Your miserable plot will never succeed.
No! Shut up, you pig!
Stay in your paradise, stuff yourself and die.
Beat the crafty despot with your adzes,
With rocks, mattocks and with fruit jars.
Agro-metal is blasting, so grab your knives,
Fellows, go ahead, tear him to pieces!
As you're drowning in your blood, after your last moan,
What you will receive is death and defeat!
Defeat! Defeat!