Dimmu
Saurus
Прашен път, страшен път,
жълтици в торбата кротко звънят.
Бързи стъпки отзад и гърмят револвери,
а торбата с парите в моя джоб се намери.
Тежко пухти товарният влак
по релси безкрайни, сред пара и прах.
Засада устройвам – мажа релсите с грес
и с пищови в ръце спирам бързия експрес.
Разбойник страшен съм!
От бесило избягах и от гроба се върнах.
С пет куршума в гърба на земята лежах,
а в мъглата червена дочух предателски смях.
Щурците пеят, залез слънце клони.
Тече червена змия сред вечни планини.
Златна значка проблясва на склона.
Хвърляш фаса встрани и пришпорваш коня.
Разбойник страшен съм!
Сто юнака след мене
препускат ноще и дене.
Тайна клетва са дали на превити нозе –
да хванат те онзи, що душите им взе.
Действие второ на тази поема –
гарван крещи и сякаш дъха ти отнема.
Гонен без милост, нашият герой
скри се там, дет други спят във покой.
Вятърът стене, липите шептят,
а кокали стари под земята пращят.
Гръм! И трясък!
В тъмницата греят страшни очи.
Шепот... и крясък!
Мъртвият хор от далече звучи.
Бягай, юначе, през дървета безчет,
през поля и реки, напред, все напред.
Но дойде ли нощ като тази – мъглива,
диригентът ни махва и бензин си налива.
Хорът запява, как страшно реве,
на мъртвешкия танц тебе зове!
A dusty road, a fearful road,
Golden coins jingle softly in the bag.
Sneak up from behind, then shoot the revolvers
And in my pocket goes the bag of money.
The freight train heavily chugs
On the endless track through steam and dust.
I make an ambush, I put grease on the rails,
And with both barrels, I stop the express train.
A bandit… scary one I am!
I cheated the gallows and I’m back from the grave.
I was on the ground with five bullets in my back
And from the crimson mist I heard a treacherous laugh.
The crickets are chirping, the sun is setting.
The red river twists like a snake around the eternal mountains.
Up on the hill a golden badge shines.
You throw the cigarette and you spur the horse.
A bandit… scary one I am!
A hundred champions are after me,
Galloping night and day.
Kneeling, they have sworn an oath,
To get the one who has taken their souls.
Act two of this poem –
A raven suddenly caws and takes away your breath.
Chased without mercy, our hero
Has hidden where others rest in peace.
The wind moans, the linden trees whisper,
Ancient bones crack underground.
Thunder! And rumble!
Frightful eyes glow in the dark.
Whisper... and scream!
Somewhere afar the dead choir howls.
Run, young lad, through the endless forest,
Through rivers and plains, and never turn back.
But when a misty night like this one comes,
The conductor takes his wand and pours himself some gasoline.
The choir then starts singing, how mighty it growls,
To call you to the dead man’s dance!