Дъждовна нощ в града,
часът е към девет часа,
а аз бързам в студа
... към сцената.
Прожекторът ме огрява,
следва риф във ми,
но гласът ме предава
и тръгвам бързо, уви.
Но няма никой... никой да ме спре,
ще продължавам аз да свиря блус.
Будя се нощес –
часът е три часа.
Скъсах струни шест –
бълнувам в трескав сън.
Пробожда болка дроба
и яде го със стръв.
Пълен е с жълта отрова,
кашлям и плюя кръв.
Няма нищо... нищо да ме спре,
ще продължавам аз да свиря блус.
Докторът пристига,
часът е дванайсет часа.
Чете дебела книга,
покашля, оправя гласа.
Ти имаш болест гнусна –
говори и вдига вежда.
Туряй кръст на блуса,
вече няма надежда.
Но няма никой... никой да ме спре,
ще продължавам аз да свиря блус.
Няма нищо... нищо да ме спре,
ще продължавам аз да свиря блус.
A rainy night in town,
The clock shows nine o'clock,
It's so cold, I'm in a hurry
... to get on the scene.
The spotlight shines upon me,
I play a riff in E,
But my voice betrays me
Sadly, I hurry up and leave.
But no one is gonna... is gonna stop me,
I'll keep on playing the blues.
I wake up at night
The clock shows three o'clock.
I had a fever nightmare,
That I've broken six strings.
I've got a pain in my lung
And it is eating it voraciously.
It's full of yellow poison,
I’m coughing and spitting blood.
But nothing's gonna... is gonna stop me,
I'll keep on playing the blues.
The doctor arrives,
The clock shows twelve o'clock.
While reading a big book
He clears his voice and says
You've got a disgusting disease,
Then raises his eyebrow,
Forget about the blues,
Ain’t no hope anymore.
But no one is gonna... is gonna stop me,
I'll keep on playing the blues.
No, no, nothing's gonna... is gonna stop me,
I'll keep on playing the blues.