Dimmu
Saurus
По зашумена пътека край езерния бряг,
там, където гръм ударил стар изсъхнал бряст,
по залез яздел пътник и търсел си подслон,
и стигнал той със коня до чуден дървен дом.
А там живеел отдавна шаман могъщ и стар,
наметнат с вълчи кожи и с очи от жълта жар.
Хиляда племена го почитали за жрец.
Махнел ли с ръка веднъж викал от смъртта мъртвец.
Конникът поспрял се до голямото дърво
и светнало се мигом, и попаднал в друг живот:
жрецът още млад и със скръстени ръце
мълчешком враг срещал - полужив, полумъртвец.
Той идел от друг свят, бил също тъй могъщ.
Езерото закипяло, плиснал черен дъжд.
Изчезнала магията с гръм, а точно там
да помни битката останал бряст самичък-сам.
... и той останал там.
... и той останал сам. (2)
On a trail between the bushes by the lake shore,
Where lightning stroke an old dried elm tree,
A horseman was riding at sunset, seeking for a shelter,
And he found a peculiar wooden dwelling.
There lived an old and mighty shaman.
He was wearing wolf skins, and he had eyes of yellow embers.
He was a priest of a thousand tribes.
He could bring a man back from the dead in a wave of his hand.
The horseman stopped by the large tree.
Suddenly, a lightning struck, then he fell into another life.
The young priest was standing with folded hands,
In silence he was meeting a foe, neither dead, nor alive.
It was coming from another world, it was as powerful as him.
The lake was boiling, black rain was falling.
Then the magic disappeared with a thunder, but right there
A lonesome elm tree still remembers the battle.
... still he is there.
... still he is alone. (2)