Dimmu
Saurus
Будя се в тъмница със окови на ръцете,
пребит и проснат в калта.
Отвън охранен негодяй кълца труп на парчета
и мята мръвки в жарта.
И реже лук
с поглед див.
Явно е
много лютив!
Тесли, ножове и сатъри, и всякакви боклуци
– на стените на гнусното мазе.
Грабва той топора, стискам аз юмруци,
става бой за новото мезе.
Кръв тече
по сатър ръждив –
глави сече
на пода сив!
И леден полъх светлината задуши,
и запяха тогаз триста мъртви души,
и техният вой злодея оглуши!
Ой!
Лампите гася, тесла грабвам от земята
– без зъби пада череп пробит.
Огъня наклаждам и сипвам във казан червата.
Оставям чорбата да ври.
Плиска кръв
по ножа крив.
Злодеят е
немного жив!
I wake up in a dungeon with chains on my hands,
I am beaten and lying in the dirt.
Outside a fat scoundrel is chopping up a body
And throwing the meat on the embers.
Cutting onions,
With bloodshot eyes.
Apparently,
They sting a lot!
Adzes, knives and choppers, and all kinds of junk,
On the walls of the filthy basement.
He grabs the axe, my hands clench into fists,
It's a fight for the new appetizer.
Dripping blood
From the rusty blade,
Cutting heads off
On the gray floor!
And in the freezing breeze the lights were dimming,
And then three hundred dead souls started singing,
And their growl deafened the villain!
Oi!
I turn off the lights, grab the adze from the floor,
A toothless skull falls cracked on the ground.
I set up the fire, put the guts in the caldron.
I leave the soup boiling.
Dripping blood
From the crooked knife.
The villain is
Not very alive!