„Димозавър“ (още: Димозавъръ; латински: Dimmu Saurus) е музикален проект за блус, рок, метъл, класика и други забавни напеви. Основан е в Стара Загора и се състои от един член – моя милост, Черният Димозавър (най-отгоре е поставен мой портрет).
Създадох този проект, защото искам да правя яка музика, която не следва никакви правила и която не бива осакатявана от ограничения или цензура, поради каквато и да е причина. Такава, каквато трябва да бъде истинската музика.
Началото на историята
През 1998 година, в началните ми ученически години, записах на касета първите си песни, съставящи албума „The power of wind“. Звукозаписното студио тогава беше оборудвано със следната висококачествена техника:
- касетофон „Хитачи“ от 80-те
- яйце, пластмасово, пълно със сачми за пистолет, което служеше за маракас
- книжката „Владко в Индия“, с твърди корици – по нея думках с две туби от лепило
Като добавим и безкомпромисните ми вокали, не е чуден бързият успех. За кратко време записах осем песни и обявих албума за завършен.
Rok boys
Малко по-късно – на 26 ноември същата година, заедно с моя съученик Георги и брат ми, основахме група „Rok boys“. Аз поех ролята на барабанист и съпровождащ певец, въпреки че съм основният на три песни. През този и следващия ден записахме 16 песни. По това време заменихме „Владко в Индия“ с възглавница, а след това и с кашон от обувки, което успя да придаде на барабаните изключително плътен звук, непостигнат от друга група.
Следващата седмица – на 6 декември, баща ми си взе китарата от свой приятел, който я беше взел на заем преди много години. С брат ми дълго очаквахме това, така че започнахме да дрънчим на поразия денонощно. Но въпреки всичко, решихме той да бъде китарист в групата, а аз да продължа с барабаните.
Около Коледа групата се сдоби с още нови инструменти – барабанче и синтезатор. Това естествено доведе до записването на нови шест песни и така – на бял се появи албумът „1 самостоятелен“, след което групата се разпадна.
Music Master
Въпреки всичко ние с брат ми не се отказахме от музиката и създадохме собствена група под името „Music Master“. Още на 20 декември 1998, по време на творческата пауза на „Rok boys“, с него бяхме записали песента „Bad boys“, така че се сработихме идеално, като запазихме ролите, които бяхме поели и в „Rok boys“. Съответно той беше на китарата, а аз – на барабаните. Първият си албум завършихме в края на март 1999 и нарекохме просто „Music Master 1“. Той се състоеше от 16 песни.
През август започнахме записите на втория – „MM2 – The Spider“. На 22-ри август вече имахме 9 песни, а на 2-ри септември завършихме още две, с което приключихме работата по албума. Въпреки че имахме намерение да се състои от 12 песни, успяхме да създадем само 11. През следващата година, вече с помощта на новия ни компютър, благодарение на който пенсионирахме касетофона "Хитачи", записахме и трети албум съдържащ 10 песни, но за съжаление той бе унищожен, тъй като компютърът се счупи.
В следващите години групата твореше все по-малко и по-малко. Последваха още само две нови песни: „Tora“ – през 2001 година и „Dig it up“ – през 2003. През 2002 година направихме също така и нови версии на две от най-добрите песни от първия ни албум – „Put me down“ и „The space rock“.
Първи самостоятелни стъпки
Но да се върнем обратно в 2000 година. Датата беше 12-ти юни, а аз, ровейки се из диска от едно компютърно списание, попаднах на Melody Assistant – програмка за писане на музика. Още същия ден започнах да я разучавам и успях да напиша първото си парче – „Кефос“. Постепенно откривах все повече от възможностите на програмата и съответно се учех да композирам по-сложна музика. Естествено, с намаляването на дисхармонията, хората около мен вече разбраха, че звуците от компютъра ми представляват музика. Въпреки това мисля, че мястото на тези първични идеи е в архива, а не – в интернет.
През 2001 реших да направя „песен за слушане“ и дори – която би харесала на другите. По това време, доста повлиян от идеята на тракерските програми и музика, започнах да експериментирам. Използвах една песен на Били Айдъл, за да създам инструменти и ритъм. И така през юни 2002 се роди „I feel worse“.
Последваха две години творческа криза, през които музиката за малко щеше да остане завинаги в миналото. През този период също почти спрях да свиря на китарата.
Обратно в правия път
И така стигаме до лятото на 2004 година, когато започнах да пиша музика отново. Първото парче от този период е „Мойто“ и се роди спонтанно. Една вечер бях решил да пробвам как ще звучи риф на китарата, който бях измислил през 1999, ако се добавят барабани и бас. В последствие идеите започнаха да идват една след друга и ръцете ми, които бяха само инструмент на Deus ex machina, сами сътвориха музиката. Пишейки я, си казах, че този път ще стане „за слушане“, а не само за архива.
В следващите две години се родиха още осем парчета, които звучаха все по-добре и по-добре.
През 2006 започнах да експериментирам с различни похвати за запис и композиране. През лятото, използвайки стихотворение, написано преди около година, сътворих умопомрачаващата „С.М.Р.А.Д.“. За разлика от предишните инструментални парчета, това е първата ми истинска песен, с вокали. Също за първи път, вместо да използвам само компютърни инструменти, аз свиря на старата си китара Кремона РОЗА. Естествено все пак използвах компютъра, за да добавя ефекти, така че звученето да бъде „зло“ и „trve“ – като ранния блек метъл от 1990-те. Както се подразбира вокалите или може би трябва да кажем – дрането, също е „trve“.
Напред и нагоре!
Въпреки че рокът има много различни поджанрове, които са ме вдъхновявали винаги, исках да изследвам други клонове на музиката. И така и направих през 2007 година.
Яхния от мисли
Първо се върнах назад, и почерпих вдъхновение от делта блуса от края на 19-ти и началото на 20-ти век, и първите черни блусари в Америка, които са строели железопътни линии и са берели памук, а вечер, докато са почивали край огъня, са свирели китара. Към блуса добавяме и появилият се малко по-късно, но музикално доста сходен рокендрол. Именно на тази вълна написах три от парчетата в албума „Яхния от Мисли“.
Междувременно започнах да слушам и класическа музика, и да правя първи опити да пиша такава.
През лятото на 2007 се върнах към един много стар риф, който вече не помня кога съм измислил. Вероятно е било 1998 година. Този риф се превърна в началото на „Нощта пада“. Първоначално това щеше да бъде самостоятелна композиция, но през следващите две лета – 2008 и 2009, приказката растеше ли растеше и заедно с „Към мрачната Гора“ и „Край езерото“, се превърна в класическата сюита „Битка на баира“.
А в една събота и неделя между класиките и блуса набързо написах и едно техно парче.
Разбира се метълът не остана на заден план. Почти цялата 2010 година премина в работа по епичната седем минутна творба – „Кралят на роботите“. В нея за първи път свиря на електрическа китара. Всъщност – цели три.
Другият метъл експеримент от това време е „Сън ми се присъни“, от 2012. Песента се появи съвсем случайно, в една зимна вечер, докато бях вкъщи. Музиката измислих веднага, а на следващия ден написах и текст. И тогава реших да свържа историята ѝ с тази от „Танцът на мъртвеца“ (2008) и да я продължа с още три песни, които през 2012 все още бяха само идеи. По този начин положих основите на концептуалния (и все още недовършен) албум „Пътят, който всички...“.
Пътят, който всички...
Всъщност последната песен от „Пътят, който всички...“ – „За разбойника“ или поне първата ѝ част, бях измислил още през 2006, но тогава текстът беше напълно различен. Малко преди „Сън ми се присъни“ вече бях започнал да я преработвам в това, което е днес.
И стигаме до периода от лятото на 2011 до май 2013 година, когато постепенно събрах всички музикални и литературни вдъхновения и написах две от най-сложните си и грандоманските парчета – „За разбойника“ и „Отново е време за лов“. В тях има по малко кънтри-блус, Uriah Heep, Rolling Stones, Deep Purple, класика, но най-много Ференц Лист и Росини.
Пишех историята, докато слушах как дъждът тропа по покрива на таванската ми стая, докато потъвах в мистериозните, но и ужасяващи светове на Стивън Кинг и моя добър приятел – Тишо; докато си припомнях чудните представления на Воланд; докато вървях в сивия зимен град към работа (все пак ходенето на работа е ужас); докато стоях на брега на Дунав в горещите августовски дни.
И всичко това събрах в почти осемнайсет минути музика. Но все още остава една недовършена глава от разказа.
Adagio rallentando
От 2014 до наши дни е най-новият творчески период. Той все още няма име, но подобно на „Яхния от мисли“ и тук има парчета в най-различни жанрове – рок, траш-метъл и кънтри-блус. Въпреки това те вече не са чак толкова дълги, сложни и грандиозни.
Нова стъпка в този период е, че за първи път снимах видео клипове към песните си. Най-забележителният от тях е към „Мезета в килията“ (2015), което се оказа и едно от най-яките ми парчета.
А след това... историята все още се пише...