След поражението нашият герой е сам, на брега на голямо езеро, изгубен в Мрачната гора. Луната грее ярко, а той не знае дали ще види пак другарите си.
Тогава той запява песен, с която призовава слънцето да изгрее и да му покаже пътя, по който да се измъкне от леса и да се срещне пак със своите. Песента приключва, а наоколо цари тишина. Дори и нощните птици вече са легнали да спят. Само пълната луна продължава да свети над езерото като бял факел.
Някъде отзад се чува познатото подрънкване на доспехи. Чува как се промъкват бавно зад него – още продължават да го търсят. Той скача рязко на крака и се спуска към една голяма върба с хралупа в основата си. Влиза вътре и чува как няколко войника преминават в марш от другата страна на дървото, на една крачка разстояние.
Те почти отминават, когато неочаквано се чуват крясъци и силно дрънчене – сякаш преминаващите легионери напълно забравят за дисциплината. Настъпва хаос. Но с кого се бият отвън? Срещнали са горски звяр или са навлезли в територията на някоя вещица?
Нашият герой се показва от хралупата, за да провери какво става навън и що да види? Неговите другари са се събрали и преследват вражеския легион. Без да губи време, той се включва в битката, за да изгонят веднъж за винаги алчната военна машина от тези земи.
Легионерите са прогонени и настъпва мир!
Парчето е създадено за осем дни в края на юли и началото на август 2008.